Като се знам каква жена съм – тежко им на мъжете…
Ако се бях родила преди 100 години, сега надали щях да пиша този текст, а най-вероятно щях да си играя спокойно и безропотно на прилежна домакиня…
Щях да си заставам у дома, да шетам, да сготвям, да виждам децата и да задоволявам желанията на скъпоценния ми брачен партньор.
Ако се бях родила преди 100 години, надали щях да мога да пиша и чета, само че пък щях да съм блажена профан – посредствена жена, с разсъдък, едвам сметне какъв брой подправки на око да постави в гозбата, която ври на котлона…
И в случай че сравня живота си до момента, познавайки го толкоз до болежка добре, с живота, който бих имала преди век, мисля, че
ние, дамите, си изгубихме посоката…
За последното столетие дамата от елементарна стопанка и детегледачка се трансформира още и в главен източник на приходи в фамилията, в водач, в кралица на хубостта, в покупател и основател на дома си, в отличен експерт в работата си, в супер майка, в съвършен кулинар, във фитнес модел и какво ли още не.
От нещо стабилно и несъмнено еманципацията накара дамите да се разклонят в най-всеобхватни посоки и сътвори оня мит за свръхжените. Или може би тъкмо ние, дамите, си го създадохме сами.
Факт е обаче, че легендата за дамата, която може всичко, си витае във въздуха от десетки години и изключително през последните 10 напряко увисва като тежест върху раменете на актуалните представителки на нежния пол.
За информация – през последните 100 години обществената роля на мъжете не се е трансформирала изобщо… И това до болежка познато „ да засади дърво и да построи къща “ си битува и се смята за безусловно задоволително, с цел да се наречеш мъж.
Само че през днешния ден – почтено казано – като знам по какъв начин пребивавам и какви неща върша, като знам какво си разрешавам и какви ги правя, като знам каква стопанка съм и какви умения имам отвън семейството, просто ми идва да кажа единствено едно
Като се знам каква жена съм – тежко им на мъжете…
Защото това, което бих нарекла опит и опознаване на противоположния пол, те биха осъдили като леко държание. Но пък смятам, че мъжете сигурно си го заслужават!
От една страна дамите все се опитваме да се усъвършенстваме и да бъдем всичко едновременно – да сме по едно и също време красивите, с хубаво лице, с безупречната визия, да се обличаме добре, да работим крепко за задачите и фантазиите си или в общи линии да сме от оня вид, който до момента в който си прави упражненията заран вкъщи (и безусловно към този момент имаме плочки и издадено обратно плътно дупе), се набира за лицеви опори с едната ръка и паралелно с другата си играе с децата, бърше пода и праха и простира облеклата!
Но пък от друга сме наясно, че сме задоволително самостоятелни и независими и можем да се оправим с всички трудности в всекидневието си. И на процедура мъжете не са ни толкоз необходими… Можем да бъдем привлечени само от мощен и блестящо преобладаващ с излъчването и характера си мъж. А такива все по-трудно се срещат. Има ги, само че са необичайност.
Затова го настоявам откровено – множеството мъже са в в действителност неизгодна позиция.
Просто тъй като към този момент няма какво да ни предложат. И ние го знаем, те също го осъзнават…
Еманципацията става все по-осезаема. Правим се на свръхжени, знаем, че това в действителност е по този начин и че можем да реализираме всичко сами. Убедени сме, че можем да сме съвършени във всяко отношение и някак това се получава с неимоверна компликация. Но въпреки всичко се случва: ставаме и секси майките, и всеотдайните съпруги и щурите кариеристки – вкупом. И все пак, това не ни удовлетворява… Усещаме, че нещо не е наред.
Защото просто в природата няма съвършенство – има естетика, има баланс, има равновесие сред положителното и злото. Но в никакъв цветът не е единствено един.
Така е и с дамите, и с мъжете. Перфектното не съществува. Но има целокупност. Необходимост. Едното не може без другото. И обратно…
Като се знам каква жена съм и на какво съм способна, когато обичам един мъж, искрено се чудя дали съществува подобен, който го заслужава…
А като знам какви са мъжете през днешния ден – тежко им на дамите!
Инфо: https://vitamorena.com
